Има един роман на Стоян Загорчинов - "Ден последен - ден господен", в който се разказва за времето точно преди падането на България под турско робство. Няма да се спускам в подробности, но основното е, че в извистен смисъл периодът 1352-1354 г. е последният къс свободен живот на българите преди турсксото робство. А някои биха казали метафорично - "и след него".
Днес обаче е моят не последен, а предпоследен ден, и в преносен смисъл - не към робство, а към свобода. Свобода на мисълта, свобода на избора, свобода във времето и пространството.... и, разбира се, повече отговорности, по-високи възнаграждения и по-големи предизвикателства. Защото напускам едно работно място и отивам на друго с надеждата, че ще намеря по-добрия вариант за себе си. Е, да, решението на един проблем винаги води след себе си възникването на редица други, но точно тази промяна май може да се нарече и еволюция.
Малко ми е тъжно... Не защото ще оставя кой знае какво незабравимо, а защото поне 5% от хората, с които съм работила през последната една година, са свестни и ми е жал, че остават в бозата, а аз един вид "изплувам". Мдааа, ама човек не е господ, а и слънцето не огрява на 10 места едновременно, може би го прави поетапно.
Иначе, всичко е на 6! И си пожелавам сама успех, че знам ли дали не отивам към поредната "боза" или чашата е пълна с Bloody Mary ;-)
Няма коментари:
Публикуване на коментар