Да не повярва човек, че може да съчетае язовир... с море!
Първо беше едно ловене на риби, после родното Иракли, защото дъждът ни спря да стигнем заветния хълм, пък и повечето щели да си тръгват, когато пристигнем.....
Както и да е! Не видяхме много стари познати, затова обаче наерихме нови :-) Тера подивя на тема язовир, защото с изненада установи, че водата в него става за пиене, за разлика от морската, която е солена.
Комбинацията се състоеше в приятна компания, много плаж, въдици, картофи на жар, куче на навигаторското място и дори класическото Nescafe 3 в едно се превърна в 4 в едно след като установихме, че опаковката на пакетчето може да послужи за бъркалка ;-)
Преживяхме и лек порой в бивака, по време на който видни бъдещи инженери първо правиха канализация около палатките в реален дъжд (ужасно съжалявам, че нямах камера да ги снимам), а после пихме по ракия за успокоение.
Прекосихме най-югоизточната част на България на два пъти, за втори път видях най-равния град - Любимец - там куцо, кьораво и сакато кара колела, защото няма нито един баир, пътувахме по разни безлюдни пътища, където само дупките от време на време ти пречат да хвърчиш. Скрабълът в жегите беше предизвикателство, а ментата вечер - елексир, за боба в гърне на огън да не говорим.
Сега по всички житейски правила следва да сме изпълнени с нови сили за познатата софийска лудница. Ще видим как ще е от утре!
