LAN Party Live...?

Да, вече втора поредна нощ. Ентусиастите от Пловдив успяха за 4 път да организират LAN Party, София изостава с две назад.

Много хора, още повече компютри, геймъри, хардуерни маняци, просто любопитни и други, желаещи да се присъединат към тридневния маратон. Както говори името, всички са в мрежа и почти всички са в нета.

Вчера беше състезанието за геймъри - десетина тинейджъри се надпреварваха до 3 часа през нощта кой е по-по-най.

Днес, по скоро тази нощ, тече състезанието по овърклок, в разгара на което успя да спре и токът :-) В сградата на ТУ Пловдив обаче електротехниците се оказаха пъргави, така че след една цигара време всички отново бяхме вътре.

Ще има и надпревара по т.нар. moding, което на мен лично ми прилича на модно ревю на компютри :-) На картинката виждате вътрешната част на комп с водно охлаждане, UV лампа и още нещица - и той ще участва в последната битка. Да видим как се съчетават компютърни маняци и естетика.

За всяко състезание организаторите са осигурили и награди, разбира се. Утре късметлийте ще ударят по някой подарък от томболата, а до тогава оставаме с надеждата, че спонсорите са били по-щедри ;-)

Да блогваш или да не блогваш...

.....това е въпросът!? Или по-скоро става въпрос за свободното време, музата да пуснеш нещо в блога и варианта, в който точно в момента, когато ти идва вдъхновение, имаш време за пост и комп на разположение. Да, ама не! (не помня кой го беше казал) Случва се така, че точно когато в главата ми се върти мисълта, която искам да пусна из виртуалното пространство, или няма как да стане, или няма време...

В един момент се оказва, че блогът е нещо като всичко останало - трябва да му отделяш внимание и да си го отглеждаш! А ако имаш и снимков материал без да ровиш в Google или другаде, става още по-симпатично. А думата симпатично някак си вдъхновява :-)

Време е да напиша нещо по-смислено (или безсмислено, ще видим) само малко събития да минат.

Лудница

Лудница или хаос....това е състоянието, в което трябва да правя десетки неща наведнъж, да мисля едновременно за минимум три неща, всичко да звучи объркано и в края на краищата нещата да се подредят.

Когато човек се опитва да бъде олимпиец, да покрива петилетката не за 4, а за 3 години, да постига невъзможното,.... това също е хаос.

Интересното е, че при мен хаосът е едно от традиционните състояния и хем ми се струва, че нещата са надолу с главата, хем това не ме притеснява...Странно, хората казват за мен, че съм много подреден човек, а аз се чувствам твърде добре в хаоса...особено, когато в последния момент парченцата от пъзела се наредят. Мдааа, нещата звучат парадоксално, но това май е нормално.

С други думи, всичко е страхотно, когато се окаже, че усилията не са били напразни, когато стане ясно, че е дошло купонджийско време и ти остава просто да обърнеш поглед към веселбата и приятелите.

Предпоследен ден

Има един роман на Стоян Загорчинов - "Ден последен - ден господен", в който се разказва за времето точно преди падането на България под турско робство. Няма да се спускам в подробности, но основното е, че в извистен смисъл периодът 1352-1354 г. е последният къс свободен живот на българите преди турсксото робство. А някои биха казали метафорично - "и след него".

Днес обаче е моят не последен, а предпоследен ден, и в преносен смисъл - не към робство, а към свобода. Свобода на мисълта, свобода на избора, свобода във времето и пространството.... и, разбира се, повече отговорности, по-високи възнаграждения и по-големи предизвикателства. Защото напускам едно работно място и отивам на друго с надеждата, че ще намеря по-добрия вариант за себе си. Е, да, решението на един проблем винаги води след себе си възникването на редица други, но точно тази промяна май може да се нарече и еволюция.

Малко ми е тъжно... Не защото ще оставя кой знае какво незабравимо, а защото поне 5% от хората, с които съм работила през последната една година, са свестни и ми е жал, че остават в бозата, а аз един вид "изплувам". Мдааа, ама човек не е господ, а и слънцето не огрява на 10 места едновременно, може би го прави поетапно.

Иначе, всичко е на 6! И си пожелавам сама успех, че знам ли дали не отивам към поредната "боза" или чашата е пълна с Bloody Mary ;-)