Открийте разликите в картинките :-) Колко трябва да са ли? Сигурно около двааасе, ако не и повече. Всъщност разликите са толкова, колкота вие си прецените, според инженерната ви мисъл. Ако нямате такава (споко, тя не е задължителна като личната карта), пробвайте с друга мисъл.
Стана въпрос из блоговото пространство за динамичния живот, многото напън, до какво води това и т.н. Понякога води до удовлетворение, когато човек постигне желаното, например - построява си стена (вдясно на каритнката) . Много работа, много пот, много сили, ама после си доволен. Друг път води до фразата "Луд умора нема, само се..." - сещайте се. И това май е случаят, когато тухлите от лявата картинка не успеят да се подредят по начина, показан на дясната. Логично!
Аз обаче се замислих над нещо друго. Без значение дали обичаме данимичния, ленивия, неочаквания, бруталния или някакъв друг вид живот, нещата винаги опират до някакъв вид творчество. Защото всеки един на тази земя, вече синя като портокал, има нужда нещо да съТВОРЯва. Дори и да опитвате, най-вероятно няма да успеете да ме убедите в противното. Мисля си, че дори когато човек сутрин си прави кафе, а вечер си отваря бирата, това също е един вид творчество - нещо постигаш. Е, разбира си, има и такива индивиди, които не оставят нищо зад себе си, освен когато клекнат.... Но не мисля, че има защо тях да обсъждаме.
Така че всъщност май няма значение дали си даваш много зор или не. Ако постигаш това, което искаш и целта си заслужава средствата, даааа - после определено си отдъхваш удовлетворен на бира с приятели. Ако обаче не виждаш никакъв или почти никакъв смисъл в това, което извършваш ежедневно, някой постоянно те юрка, всичко вече ти е писнало тотално, тогава както се казва "нема сми". А едни такива дейности често водят до т.нар. тегав живот, депресивно настроние, когато дори и бирата с приятели не помага.
И като се замисли човек, животът стана толкова динамичен, че ако не можеш бързо да отреагираш на ситуация или пък твърде дълго стоиш на кръстопът...., нищо не печелиш. Струва ми се, че вече съвсем очевидно всички започнахме да участваме в "риалити" шоуто на живота си, а след време в учебниците по история ще пише как се е отразило това на живеещите в началото на 21 век. Ние, най-вероятно, няма да доживеем да го прочетем, затова най-добре е май поне да си го изживеем.
3 коментара:
мдааа... аз лично виждам неизбежна връзка между ТВОРЯ и ЛУДОСТ.не за друго, а защото нормата е да приемаш нещата такива, каквито са (бирата-неотворена и неизпита например) и толкова. лудост е всичко извън нормата, т.е. всяко въобразяване на каквато и да е промяна и съответно - на риск :)но не съм съгласна с метафората за стеничката - провокира ме да изпротестирам, че не само нейното изграждане, но и нейното разрушаване също е творчество. и е път към друго...нещо. а това за живота :)))забавно е...как искаме да бъдем помнени с хаоса си :) и от страх, че ще ни забравят, постоянно си го коментираме :)))
Ха-ха, хареса ми това "да бъдем помнени с хаоса си", има мнооооого вярно.
Виж, разрушаването също е някакъв вид творчество, ама....май нямах снимка на срутена стеничка.... :-(
Лудостта.....аз не съм виждала много нормални наскоро....
Мисля, че въпрос на мироглед е да оставиш всеки да поставя своя граница между лудостта и... не-лудостта. И да дава определение на "лудост"...
А иначе: (цитат)
"И като се замисли човек, животът стана толкова динамичен, че ако не можеш бързо да отреагираш на ситуация или пък твърде дълго стоиш на кръстопът...., нищо не печелиш"
Мисля, че проблемът е по-сериозен. Защото нещата са в такива отношения, че ако не печелиш, губиш. Няма средно положение, няма го спокойствието, винаги си в състояние на движение, а усилието да го контролираш, тази непрекъсната динамика - те похабяват.
Публикуване на коментар