Оказва се, че блогът е нещо адски интерактивно. Освен, че в него можеш да пишеш разни лични впечатления, можеш и да добиваш такива за близки и далечни познати от техните блогове съответно. Така например видях трите грации и ми стана едно весело на душата... А можеш и да се разхождаш из блогове на непознати хора (само чрез едно next blog) и там срещаш всякакви неща, включително хора на 19 години с професия „убиец”.
Животът вече дотолкова стана свързан с интернет, че скоро и хляб ще си купуваме онлайн. Замислих се наскоро, че с цялото това седене пред комп, виртуално общуване и т.н. след по-малко от 20 години ще са се народили нови болести, породени от схващане (защото седиш на едно място), облъчване от монитор (плюс вечер от телевизия, ако гледаш такава), както и от липса на реално общуване, защото за да споделиш нещо с някой близък, в 60% от случаите (ако не и повече) използваш IT сектора...На края ще забравим да говорим. Добре де, няма да съм чак толкова черногледа, но ми се струва, че хората по-често трябва да се замислят над тия работи, за да няма катастрофални последици.
Ами да, чудя се колко от нас колко често казват на отсрещния (-ата) „липсваш ми”, „страшно се радвам да те видя” или пък откога не сте си определяли среща, на която да нямате право да закъснеете повече от 15 минути, защото няма мобилни комуникации?? Напоследък човек може да промени дневната си програма в рамки на секунди, а преди някак си се знаеше, че щом с някого нещо си се уговорил, не може да се отметнеш, защото този някой ще е там и ще те чака...Е, цивилизация.
По повод на 7-те неща в заглавието, ще изясня, че това не е определена бройка, която да изброя, а става дума за стария лаф „ядене, пиене и тия 3 неща”, само че ъпдейтната версия, където трите неща са разтегнати до 7 в подробности. Ама такива вицове се разказват на маса с ракия. А тука било блог.
12 часа ме делят от момента, в който излитам с мръсна газ от гадната София, да не ми мине котка път, of course. Вече усещам предпътувното настроение....
