Пиша тук, защото:
1) Има за какво
2) Да, наистина не съм блогвал скоро :(
Гледам хората около себе си - много от тях са нещастни. В последните месеци мисля, че разбрах кое е това, което може да направи всеки щастлив. По-скоро напоследък успях да изчистя идеята. За да е щастлив един човек, той трябва да прави неща, които му доставят удоволствие и да вижда смисъл в тях. Когато работата, която изпълва едната основната част от времето на средностатистическя човек, не му харесва, тогава времето, през което той се занимава с тази дейност изяжда от собственото му щастие. Наскоро с Ец си говорихме по повод на това колко % си щастлив. На пръв поглед странен въпрос - как може да дадем процентна оценка на щастието си!? То е емоция.
Мисля че разбрах как - всяко нещо, което ни харесва да правим, ни прави щастливи. Може да ни харесва само когато резултатът има смисъл и стойност за нас. И така - ако 100% от времето ни е запълнено с дейности, които ни правят щастливи, значи сме 100% щастливи - перфектният вариант, колкото и абсолютирането на подобно нещо да не е много правилно.
Ец ми каза, че напоследък е доста щастлива - на 70-80%! И както си говорихме с нея - това е откакто работи на последната си работа. Аз пък й казах, че съм щастлив на около 50% - и това е, защото голяма част от нещата, които правя, не ми носят удоволствие. (Поне съм на път към премахването им - трябва да завърша, тъй като това ще ми помогне по-натаък да правя и да се занимавам с това което искам :))
Тогава се замислих кое е това, което ще изпълни живота ми със смисъл, така че да съм съответно максимално щастлив от живота си. Открих, че начинът това да стане е когато харесвам това, което правя, и когато виждам смисъл в него.
По повод на:
"Когато човек иска нещо да постигне, просто си го залага като цел. Не е нужно нещо по-особено да се прави. Важна е мисълта. Поставяш на съзнанието си цел и то намира начин да ти предостави решение. В това време ежедневието си върви, случват се някакви неща - къде хубави, къде лоши."
Да, определено е така. Даже бих казал, че това е ясно по презумпция - то по принцип си е така. Естествено целите трябва да са поне малко реализуеми. Обаче като цяло според мен и във връзка с разговора и размислите за щастието:
Приемаме, че по презумпция, когато нещо си поставиш за цел наистина, рано или късно ще го постигнеш (Само не трябва да се отказваш!). Е да, ама важното е това, което правиш, да има смисъл за теб и да ти носи удовлетворение. Тъй че главният въпрос за всеки е да намери тези неща, които му харесва да прави. Ако нещо започне да те прави нещастен или дори просто не те прави щастлив - или крайната цел е загубила смисъл за теб, или пътят към нея е толкова тежък, че се оказва, че си избрал нереалистична цел, при достигането на която ти ще си като пребит от борбата. Има и трети вариант - достигнал си целта и тя е спряла да е интересна за теб и да ти носи щастие. В третия вариант трябва просто да намериш друга, следващата цел.
В другите два варианта се връщаме на сериозната цел - за разбирането на себе си и за това да разбираш какво ти харесва. И то да не е да искаш небесата, а да искаш реални неща, достижими за теб. По този повод баба ми Вили казва - нещата стават, когато знаеш какво искаш в далечното бъдеще, кои са най-големите ти цели, но това, което реално правиш, което е реално за момента, са малки хубави за теб неща, малките стъпки. Към тях насочваш основното си внимание и сили. Те също трябва да имат смисъл. Дори той да е това, че те те водят нагоре към голямата цел. Капка по капка - вир става.
И така стигам до другия въпрос - баланса. Не трябва да живееш в миналото. Не трябва и да забравяш уроците, които си научил до тук. Не трябва да плуваш в необятни бъдещи мечти, загубвайки настоящето. Но и посмъртно не трябва да губиш мечтите си - това означава, че ти нямаш за какво да живееш! Трябва да разбереш обаче, какво е това, което искаш да правиш. Тогава няма просто да се бориш с живота си, а ще виждаш смисъл в него. И ще си щастлив.
Ако само живееш без смисъл - то ти просто се бориш за оцеляване, ти си по нисш и от камък. Дори той има дълбок смисъл сам за себе си. И тогава си истински нещастен. Животът и душата ти са празни.
И така, стигам и до прословутия коментар на латиница (все пак и аз съм 101% за кирилицата, ама макар и да имам модераторски права май, няма да трия, има много по важни неща :)
И пак по повода на поставянето на задачи - защо другите трябва да запълват времето ни (този въпрос е към diakula)? Нека дори и когато правим нещо за другите, то да има смисъл и за нас :)...
Ето какво казва diakula:
" Сега, по въпроса за "поставянето на задачи" пред ума - забелязал съм, че има много подходи. Общо взето колкото и хората. Е, не чак толкова де. Най-важното е обаче, човек да експериментира със себе си и да се движи на някъде. Дето се вика - да се прави "нещо"...."
Твърдо съм съгласен по тази част. Подходите са наистина много. Човек трябва да намери този, който му приляга най-добре, и да осъзнае факта, че човешкият ум няма граници и може да се развива непрекъснато. Предполагам, че повечето хора ще се съгласят с това.
Нататък (пак от diakula):
" Когато човек активно прави неща със себе си, т.е. нещата излизат от него и отиват в средата, това наричам проактивност. (Термина го научих от книжка, която знам наизуст и подарявам охотно на всичките си приятели.)
Понеже времето върви неумолимо напред, щем-нещем, събития се случват с нас и около нас. Т.е., не може да има вакуум. Поне така изглежда.
Вакуум в събитията по линията на субективното време възприемано от някой наблюдател, може да се запълва по няколко начина - аз ще погледна от гледната точка на участието на самия наблюдател: 1) Някой ми го запълва, и 2) наблюдателят запълва активно вакуума.
Пример за 1) - на работа се мотаеш и изглежда че няма какво да правиш, и дори да си на върха на организационната йерархия, някой вижда това и идва да ти даде работа. Какъв е шанса да ти хареса тази задача? 50/50, в най-общия усреднен случай.
Пример за 2) - Активно си правиш план, какво правиш. Правиш, изглеждаш и си зает. Дори почивката ти е съзнателно "взета" и тя окупира времето ти. В социален аспект се вижда, че правиш нещо и околнита по-неохотно ти пълнят вакуума. А шефовете, ако искат да ти дадат нещо, ще се конфронтират с това, че трябва да изместят нещо, което вече окупира вакуума - да оторизират приоритизиране.
Стига толкоз общи приказки. Изключително практично последствие от проактивност в живота е, че когато човек е активен, и когато знае какво му харесва, познава себе си демек, това е много сериозна предпоставка за удовлетворителен, примерно, ден на работа. Разбира се, опираме до един от другите "големи" проблеми - познаване на себе си в различни аспекти. За това препоръчвам една он-лайн книжка:
http://www.kk.org/outofcontrol/contents.php"
Ето този пост, доста връзващ се с моите представи, провокира в мен желанието да опиша по-горното. През последната половин година го бях изчистил напълно в съзнанието си и сега съм доволен, че го материализирах така да се каже.
По повод вакуума – за мен това е точно човек, който не знае какво иска да прави, полуживеещ-полумъртъв.
В тази връзка – мисля, че човек който наистина живее, трябва да разбира, че умствената активност е едно от необходимите неща, за да живееш пълноценно. От една страна, човекът е същество, което е повече от инстинктивно – той има интелект (без да навлизаме в дискусии за принципа му на работа и същността му). Тъй че, той е същество обвързано с непрестанна умствена активност. Факт е, че повечето от нас все обмислят разни неща – какво обичат, как да планират еди-какво си и т.н. Та дори и човек да е открил, че неговото съкровено желание е да прави столчета от дърво, то ако това е така, е много вероятно той да създава нови модели столчета. Но тогава той активно ще използва интелекта си – т.е. това показва, че за да си намерил това, което е нещото за теб, то това нещо трябва да е такова, че ти да влагаш в него от себе си, и накрая, когато видиш продукта си, той да не е просто направен от теб, а да има смисъл за теб, защото в него ти си вложил нещо от себе си :).
Още нещо, макар поста да стана огромен, ама темата си го изисква. Когато това, което правиш, е 100% това, което има смисъл за теб, в истинския вариант на това, шефът ще ти дава да правиш неща, които ще са свързани с това, което обичаш да правиш, и щом това е НЕЩОТО, то би трябвало задачата да ти хареса в повечето случаи. А за активната почивка – еми това си е факт – ако само лентяйстваш през почивката, тя няма да е много хубава, ако обаче тя също е изпълнена със смисъл, тогава не само ще си починеш, ами и ще се одухотвориш. Не трябва да забравяме, че все пак човек трябва и пълна почивка да си дава все пак, не може само активна. Това, което имам предвид, е във връзка със статия от “Паралели”, която четох преди много години. Трябва чат пат да си правиш своята медитация – почиваш някъде в удобна поза и просто се чистиш съзнателно от мислене, пълен релакс с затворени очи, без да спиш и без да мислиш, само си представяш как тялото ти се чисти, как всяка фибра диша и почива. Това е моята медитация.
Еми това е засега. Кажете какво мислите?
Обичате ли истински това което правите?
Има ли смисъл вашият живот точно за вас?
Намерили ли сте себе си в тази връзка?
Live long and prosper.
Така казват вулканците от Стартрек – Живей дълго и се развивай. Искренно го пожелавам на всички.
