Няма нищо по-хубаво от това да се събудиш сутрин с мисълта, колко приятен сън си сънувал, а в кухнята да те чака любим човек с чаша кафе. Още по-хубаво става, когато се окаже, че това не е било сън, а реална случка от предния ден. Тройно по-добре е, когато всичко това ти се случи 2-3 сутрини подред.
За жалост обаче усещанията от подобни преживявания преминават толкова бързо, когато започне гадното софийско ежедневие, че някъде към следобяд вече почваш да си задаваш въпроса дали наистина хубавото преживяване е било сън или пък е било реалност, толкова неочаквана, че ти се е сторила като на сън.
Много сложно ли го казах? Страхувам се, че ако се бях опитала да го кажа по-просто, щяха да ми трябват около 36 страници и половина поне, за да го опиша по дата, час, място и време... Та предпочетох по-краткия вариант.
С течение на гадния ден, който се оказва и първият от може би най-кратката работна седмица в годината, ти се случват и куп други глупости от сорта на индивид от партията на "простите хора", който си позволява да крещи по имейл, че той е великият, а ние сме простата сган. После се оказва, че професорите от ТУ продължават да бъдат това, което бяха. И в един момент ти остава само ако може, денят по-бързо да се изниже.
Докато чакаш финала на неприятното бягане с препятствия защо пък да не си припомниш разликата между "pedir" и "preguntar" в испанския. Какво друго му остава начовек?!
Няма коментари:
Публикуване на коментар