Няма грешка в заглавието. Денят е от онези, в които ставаш и не знаеш кое ти е дошло в повечко - алокохолът или липсата на достатъчно сън. И то втори поред такъв ден.
В така наречения Inbox на личната ми поща от няколко месеца насам на първо място седи няк'ва си покана да се add-на към еди кой си сайт, пратена ми от един приятел. И там си стои постоянно, новите писма се нареждат под нея. Така и не съм отговорила. Чак днес обаче забелязах, че датата на мейла е 27.02.1937 г. ?!~?!?! Тогава и баба ми не е имала поща! Електронна! Знам, че това е комп, с нет, с бъгове, ама нещо взе да ми идва в повече след като тъп сименс С45 не се отказва от идеята, че годината е 2450-та.... когато и пра-пра-пра-пра внуците на little John няма да са родени, цитирам. В един момент нещата далеч взеха да надминават сюжета на "Back to the future".
В този прекрасен септемврийски петък ужасно много странности си изсипаха. Имаше дори и лоши новини, примесени с носталгия. Добре, че не е петък 13-ти, че последния, който мина през май, не искам да си го спомням, затова няма и да го описвам.
А освен това си имам и нова мисия, с която да занимавам акъла си - да се слея някак си със статута на "малка гръмотевична буричка", който получих тази сутрин. Не както в приказките обаче, вместо официално да пристигне негово величество Ураганът да ми го връчи с божа заповед, намина някакъв си Морски бриз, при това твърдеше, че бил от скромните и тихите. Погледнах учудено, позамислих се защо ми носят подобен род титла. И точно както Азирафейл получава заповеди в "Добри поличби" на Пратчет, така и на мен ми подшушнаха свише, че от време на време съм бучала и фучала и съм отнасяла всичко, та затова съм си спечелила въпросния приз. Е, живот! В който никога не си сигурен какво ще ти се случи утре. Я да си поживея днес, че през 2450-та кой знае какво ме чака.
2 коментара:
малка, малка, ама с високо напрежение и като те тресне светваш като крушка
ама как само пишеш трябва да се съсредоточа здраво да разбера какво искаш да кажеш и май не успявам съвсем, ама ми харесва абе то знанието не е за всеки и трябва да бъде добре пазено в някоя Библиотека на средновековен италиански планински манастир..
Иво, не знам какво точно ти е прозвучало странно за разбиране, пиша си както ми идва от вътре. В действителност получих такова призвание от реален човек, просто съм го описала малко по-метафорично. Както споменах в един предишен пост, за да се опише всичко дословно трябват много страници и затова минаваме по-кратката процедура .
Публикуване на коментар