Когато излизате от София с кола, не забравяйте да си сложите "винетка"...на предното стъкло (долу вдясно, както е показано на картинката) - от известно време насам е задължително. Честно да си призная за мен тази дума винаги се е римувала със същото, само че с "м". Може би не съм дорасла да разбера така модерното напоследък "европейско" мислене и често си задавам въпроса защо трябва да плащаме за пътища като те и без това са в окаяно състояние. Сигурно не съм единствиният, който се пита това. Но съгласете се, че когато пътувате, някак си звучи смешно след всеки град, който прекосявате, да ви замерят с табела "винетка". Цяло лято питах колко пъти е нужно да си я лепим по стъклото...шофьорът от къде ще гледа, за навигатора да не говорим.
Пътуването по дълги пътища си има и хубавите страни, една от които се състои в това, че ако дестинацията ви излиза от КПП Кулата, Капитан Андреево или някой друг пункт, да речем софийското летище, и не сте с кола, значи проблемът с ммм винетката отпада...
Тук обаче започва началото на непознатото, на това, което човек никога не е виждал, както и на хилядите нови представи, които ще си създаде. Тръпката е....ужасяваща, странна, различна, нова, а най-предизвикателното е, че не знаеш какво те чака. Живеещ с мисълта, че трябва да е положително, приятно, красиво, нали си турист или поне не отиваш на заточение... Стискаш палци всичко да е наред. Приготвяш си багажа с естествената мисъл, че нещо все ще забравиш, няма как. И чакаш да се изтърколят още 24 часа.
Е, с две думи - отивам надалеч. Повече не знам какво да кажа, защото разказът ще е по-ефектен и смислен, когато се върна. Надявам се със снимки. Впечатленията вървят изначално.
Няма коментари:
Публикуване на коментар