С думи

Явно е настанало блог време. Виждам постове, коментари.... ум да ти зайде! В този ред на мисли, вдъхновението ми бе провокирано от прочетеното, защото сметнах, че трябва да дам някакво разяснение на моето "бездумие", което може и да не е било разбрано правилно от всички. Е, някои хора разбраха и "без думи" какво искам да кажа, но те ме познават отдавна и "отвътре". И понеже времево месец май превърна блога не в блог, а в дискусия, в която хората си разменят даже и поздрави, да кажа, че под "някои хора" визирам Стаси.

Но да се върнем на темата. Оценявам всички ценни, философски и нефилософски мисли, които бяха изписани от седмица насам. Какво исках да кажа с предпоследния си пост?! Вероятно е добре да подходя анализаторски, да видим.

> Аз имам една странна теория, която....

Това наистина е теория, а не само хипотеза, защото в значителна степен е доказана от практиката. Трябва да помисля за конкретни случаи, но вероятно ще ми трябва време за цяла книга, за да го докажа.

> Когато човек иска нещо да постигне, просто си го залага като цел.

Тук трябваше да поясня, че става дума за нещо, на което в дадения момент нямам никакво решение, ама никакво. Имаш средства, цел, мотивация, екип......но нямаш начин. Конкретен пример? Да, сещам се за един, който е на дневен ред – как по-безболезнено да пренесем един комп от Холандия до България. (Под безболезнено разбирайте бюджетно ориентирано, терминът е патентован от Little_John). Компът съществува, той трабва да достигне дестинация София, но реализацията “бюджетно ориентираното” липсва. Именно тази цел залагам на съзнанието си.

> Не е нужно нещо по-особено да се прави. Важна е мисълта.

Факт! Получава се така, че от време на време се сещаш, че проблемът съществува и се питаш – имам ли решение? В голям процент от случаите отговорът е “не”. В някои случаи обаче ти хрумва нещо изневиделица. По стечение на обстоятелствата или защото нещо друго се е случило, асоциативно ти идва идея. Тя, разбира се, може в последствие да бъде отхвърлена, или приета. Зависи до колко пасва.

> Поставяш на съзнанието си цел и то намира начин да ти предостави решение.

Ето това визирах под “хората, пречели съответната литература”. Не знам как се нарича този процес в работата на съзнанието, но със сигурност има название.

> След известен период отнякъде ти хрумва решение.

Факт! Наистина хрумва, не знам как, но сработва. В един момент имаш идея, план за изпълненние.....и си готов.

Е, аз имам още около дваааасе неща, които съм си заложила, но не съм намерила решение. Ще стане! Поне с моя мозък.

Що се отнася до конкретния пирмер по-горе, почти има решение. Да добавя само, че при този странен процес на съзнанието е естествено и други хора да участват. Т.е. човек не ги мисли сам тия неща. Той си прави аналогии с казаното наскоро, случилото се през деня и всичко, което е чул.