7 май 2006 г.

По повод на кирилицата в уеб пространството

Този пост е провокиран от коментара на diakula къв предишното ми "бездумие". Като "модератор" на този блог, тъй да се каже, мога и да изтрия коментара на латиница. Но да речем, че този път ще мине метър. Защото нещата, казани в него, са ценни.

Не съм педант, но писането на латиница в уеб пространството гледам да го избягвам, когато е възможно. Да, това не става винаги и мисля, че няма нужда да обяснявам защо. Латиницата обаче е гадна зараза, която, според мен, трябва да се обезвредява, когато говорим/пишем на български. Аз също пиша по-бързо на латиница, даже бих казала, че на компютър пиша по-бързо на английски, отколкото на български. Това обаче не означава, че трябва да използвам предимно черните букви.

Писането е едно сложно действие, което не на всеки се отдава. Изисква време, вдъхновение и други нещица. Факт! И смятам, че трябва да си задаваме въпроса защо имаме наша си азбука и не е ли редно нея да позлваме, а не чуждата. Тук може и да се усеща влияние на професионалната ми деформация, която ме кара да забелязвам правописни грешки и по табелите на улиците. Е, да, факт е, че и аз ги допускам. Питайте Ст., тя ще ви каже къде у нас на един надпис липсва запетая.

Кофти е обаче, когато видиш един 15 годишен хлапак, който името си правилно не може да напише на кирилица, за друго да не говорим. Така че ако ние не го спрем тоя феномен с латинописането, няма кой друг.

А това тук е блог, който говори на български. В този смисъл, мисля, че кирилицата трябва да владее положението.

P.S. При всички случаи мога да се съглася, че когато човек няма на разположение кирилица, е по-добре да си каже мнението на латиница, отколкото да замълчи. В останалите случаи не мога да намеря оправдание.

Няма коментари: