Щастието и нещастието от напрежението в живота

Колко малко му трябва на човек за да е щастлив? Хубава музика? Малко питие с добри приятели? Малко планина (природа, море)? Не знам, обаче напоследък тези хубави моменти ми липсват.

Показателен е факта, че се каня да пиша в блога от 1 седмица и все не остава време! Когато бях първи курс в университета работех като сервитьор два месеца - редовно спях по 4 часа, ходех на всички лекции и упражнения и имах чуството че енергията ми никога няма да намалее. Е да, ама напоследък взех да се успивам масово!! Случи ми се към 10 пъти за последните 3 седмици! И сега майка ми става всяка сутрин за да е сигурна че ще стана! Егати чудото. Право да си кажа втръсна ми да се пъна!

Ама ако го карам само на лентяйство какво ще правя?? И така - питам ви - изпитвате ли удоволствие от това да се напъвате яко, да се блъскате всеки ден и въобще обичате ли трудностите? Щото аз още преди две години установих едно - почна ли да имам твърде малко неща за вършене, няма ли напрежение и дебилна динамика в ежедневието ми, няма ли опасност да се разкъсам на 15 парчета - просто всичко почва да става лежерно, включително психиката ми, волята ми и мозъка ми. Напоследък почнах да се съмнявам в това но все още съм му верен до край. А и според мен сред толкова много напрежение и работа - когато най накрая стигнеш до момента в който пиеш бира с приятели удоволствието е несравнимо. Та стигам до извода, че щастието е да можеш да си дадеш заслужен отдих в една вихрушка от лудница (ако приемате странния ми израз, ако не – измислете си друг:)) и тогава да видиш до къде си стигнал. Да се порадваш на момента. Да покажеш пълната си обич към тези които виждаш по-рядко просто щот ти липсва време. И щот не можеш да ги виждаш често. Понякога боли от това, но така или иначе живота е винаги непредвидим (и динамичен, когато ние си го направим такъв).

Е, кажете, обичате ли напржението до крайния предел на възможностите ви? Щастливи ли сте от това, когато то се случва?

На мен колкото и да ми тежи, 100 пъти повече ми тежи бавния и монотонен живот, който трудно може да те изненада, който не може да ти поднесе силни емоции и динамика. Прост иначе ми е скучно :) Та затова съм щастлив от това. Бе въобще обичам си живота барабар с трудностите и гадостите. Те са ми малката горчилка, напомнща кое е сладко в живота и кое си струва, това което обостря вкуса ми за живота.