Колко малко му трябва на човек за да е щастлив? Хубава музика? Малко питие с добри приятели? Малко планина (природа, море)? Не знам, обаче напоследък тези хубави моменти ми липсват.
Показателен е факта, че се каня да пиша в блога от 1 седмица и все не остава време! Когато бях първи курс в университета работех като сервитьор два месеца - редовно спях по 4 часа, ходех на всички лекции и упражнения и имах чуството че енергията ми никога няма да намалее. Е да, ама напоследък взех да се успивам масово!! Случи ми се към 10 пъти за последните 3 седмици! И сега майка ми става всяка сутрин за да е сигурна че ще стана! Егати чудото. Право да си кажа втръсна ми да се пъна!
Ама ако го карам само на лентяйство какво ще правя?? И така - питам ви - изпитвате ли удоволствие от това да се напъвате яко, да се блъскате всеки ден и въобще обичате ли трудностите? Щото аз още преди две години установих едно - почна ли да имам твърде малко неща за вършене, няма ли напрежение и дебилна динамика в ежедневието ми, няма ли опасност да се разкъсам на 15 парчета - просто всичко почва да става лежерно, включително психиката ми, волята ми и мозъка ми. Напоследък почнах да се съмнявам в това но все още съм му верен до край. А и според мен сред толкова много напрежение и работа - когато най накрая стигнеш до момента в който пиеш бира с приятели удоволствието е несравнимо. Та стигам до извода, че щастието е да можеш да си дадеш заслужен отдих в една вихрушка от лудница (ако приемате странния ми израз, ако не – измислете си друг:)) и тогава да видиш до къде си стигнал. Да се порадваш на момента. Да покажеш пълната си обич към тези които виждаш по-рядко просто щот ти липсва време. И щот не можеш да ги виждаш често. Понякога боли от това, но така или иначе живота е винаги непредвидим (и динамичен, когато ние си го направим такъв).
Е, кажете, обичате ли напржението до крайния предел на възможностите ви? Щастливи ли сте от това, когато то се случва?
На мен колкото и да ми тежи, 100 пъти повече ми тежи бавния и монотонен живот, който трудно може да те изненада, който не може да ти поднесе силни емоции и динамика. Прост иначе ми е скучно :) Та затова съм щастлив от това. Бе въобще обичам си живота барабар с трудностите и гадостите. Те са ми малката горчилка, напомнща кое е сладко в живота и кое си струва, това което обостря вкуса ми за живота.
6 коментара:
Здрасти Аско! :)
Аз мисля горе-долу като теб, а именно, че бавното, повтарящо се и без различни предизвикателства ежедневие е силно нездравословно и физически, и психически. От друга страна, многото ангажименти могат така да ти завъртят главата, че да спреш да обръщаш внимание на важните неща, когато се случват.
Но както виждам от поста ти, ти си намерил някаква "златна среда", която не е непременно спокойна и без препятствия. Според мен, важното е, че си щастлив и в живота ти има движение, а не застой.:) Продължавай все така! :)
До скоро :)
Ех, Г.....и аз се каня да пиша в блога от 1 седмица и все не стига времето. Даже едни снимчици си бях приготвила да слагам, ама...нейсе, време не остана.
Иначе и аз съм радетел на динамичния живот, но без да се стига до свръх натовареност, че товага вече спираш дори да чуваш какво ти говори човекът отсреща :-)
Дерзай, пък ще видим.
напрежение до краен предел е хубаво, но за малко. Иначе ще свършим в карлуково. Всъщност рецептата е измислена отдавана от култовата Росица Кирилова - "Живей за мига!" припява тя и ние всички дружно се съгласяваме и следваме методическите и указания
Za shtastieto ... kakvo razbirame pod shtastie? Az naposledyk se interesuvam to tova, kakvo sa si mislili razni misliteli po vyprosa za shtastie. Kakvo kara chovek da kaze, che e shtastliv? Momentnoto i dylgotrajnoto kakva rolia imat v tova otnoshenie? Zivotnite mogat li da sa shtastlivi? Moze li da se nauchi chovek da e shtastliv ili se razda takyv (obrechenost)?
Vsashtnost, tochno poslednia vypros naj-me e dvizil, kato se zamislia, zashtoto kakto vseki prostosmyrten, i az sym se chuvstval neshtasten, a iskam da napravia neshto po vyprosa. A kak, viz tova smiatam , malko hora znajat. "Opiti i greshki" za men, makar i neobhodim, ne e dostatychno "moshten" podhod.
Ta edinia chovek, kojto uvazavam strashno mnogo e Epicurus. Tozi drevnogrycki filosof e specializiral v izuchavane na tochno tezi vaprosi po-gore. V Bylgaria e mnogo nepravilno svyrzvan s bohemskia zivot - toj ne e bil bohem, makar povyrhnostno da e izglezdal taka. Za hubavo overview na Epicurus, Seneca i Socrates prochetete: "Consolations of Philosophy" na Alain De Botton. Malko simpatichno knizhle.
Drugia, veche syvremenen i strahotno polezen izsledovatel na shtastieto e Martin Seligman, napisal "Authentic Happiness". Knizhkata e unikalna i sistematichna koncentracia na neshta, koito moze bi vsichki znaem ili useshtam malko ili mnogo, no opisano s ezika na nevrofiziologia, psihologia, klinichna praktika, interviewta i statistika. Tova dava malko poveche tezesht na umozakliuchenia i tvyrdenia.
Stiga tolkova, che se otplesnah.
По повод на последното - като изключим факта,че все още обичам денамиката, но вече не чак толкова, четох във дна книжка още преди време ( казва се "Факторът Айнщайн" ) ето това:
Чрез мащабно статистическо изследване на много хора (питали са ги кога са най-щастливи) е доказано 100%, че хората са най-щастливи, когато правят нещо което истински искат да правят и то малко преди Гранде Финале, когато се напъват до дупка точно преди да го постигнат :). Тези дейности били от тип отговора на един спортист, който искал да счупи рекорд по спринтиране, той също бил в изследването :)
Това фактически е в пряка връзка с това да правиш неща, които имат истински смисъл и стойност за теб :), както писах в поста от 13 Май 2006-та :)
Takiva tvyrdenia kato dokazano 100% ne haresvam nikak. Niama nachin kak da se dokaze neshto na 100%, osven ako ne e nashe sostveno syzdanie ot nulata - t.e., imame dostap do originalnia design.
Ta zatova, az tova go cheta po slednia nachin, "Asko misli, che tova koeto e prochel, na segashnia etap ot zivota mu, mu zvuchi kato izkliuchitelen argument za tova kakvo pravi shtastlivi horata."
Momenten ekstaz e razlichno neshto, da rechem komponent ot shtastie-to, dylgotrajno i udovletvoritelno. Za shtastieto, koeto kato se obyrnesh nazad, si spomniash s udovletvorenie, kato poglednesh napred, ochakvash s netyrpenie, a kato si v samia moment, si dovolen i high. Tazi kombinacia, e mnogo po-trudna za postigane. Vsichko drugo mi se struva "chastichno", niakak si.
Za da moze chovek da e shtastliv i udovletvoren ot spomenite za minaloto si, triabva da osyznae niakolko neshta:
- Chovek minava prez etapi ot zivota si. To vsichko minava prez etapi - fizichesko svojstvo na "vremeto" koeto ni izlgezda da teche samo v edna posoka.
- Da razbere, iliuzornata koncepcia greshka. Takova neshto niama. Imalo e alternative realities, deto ne sa se razvili i navliudeniata vyrhu kakvo e bilo v minaloto, moze da pomognat za izbora na oseyshtestviavane na bydeshti alternative realities. Samo tova. Nishto drugo. Srugoto e bezsmisleno.
Za da e happy chovek v nastojashteto, triabva da raboti dobre s minaltoo si (predishnata tochka), da se "drusa" redovno s "konstruktivni" drusalki - vkliuchaja malko himia, kato alkohola, kojto v golemi kolichestva e ne-konstruktiven, i triabva da ima hubavi izgledi za bydeshteto. Drugi drusalki, mogat da bydat, obshtuvane s priatni hora (viz postinga mi za Epicurus), pochivka, dvizenie, etc.
Po vyprosa za bydeshteto, chovek e shtastliv ako znae kyde otiva i iska da otide tam.
- znaene kyde otiva iziskva dylboko poznanie za zivota. Kakto i proaktivnost, inache niakoj drug te vodi naniakyde. E, to vsichki pochvame taka, v ryka s roditelite... Horata mogat da otivat niakyde i zaedno.
- chovek triabva da vzima reshenia, kojto da sa priatni dokato se izpylniavat (dobre se chuvstva v nastojashteto) ,a sled kato stanat minalo, da izvikvat udovletvorenieto, za koeto govorihme.
Vsichkite tezi neshta hubavo, no poneze ne mozem da kontrolirame na 100% zivota si, poradi estestvena choveshka ogranichenost, da si "napravi" chovek zivota shtastliv e pak iliuzia. Ima doza kysmet, ima intelekt zamesen, i ima mnooogo rabota po vyprosa, syznatelna. E, ako ne znaete, hora sys sindrom na Dawn vinagi izraziavat 99% shtastie, i sa veseli i lychezarni. No kogato niamame toja "kysmet" da sme s ogranichen um, kojto e dovolen na malkoto, sme izpraveni pred dilema, kak da ziveem s vsichkia tozi kapacite i da ne si otraviame zivota. E, ima si nachin, e dobrata novina - prosto iziskva oglezdane, zabeliazvane na hubavite neshta i umereno planirane na shtastieto po, primerno, goreopisania nachin. Aktivno, sas sebe si, ot sebe si.
Oh, stiga sym bylval...
Публикуване на коментар