29 юли 2005 г.

Wish I would be there

12 часа ме делят от момента, в който излитам с мръсна газ от гадната София, да не ми мине котка път, of course. Вече усещам предпътувното настроение....

И дано всеки да успее да отиде на някое любимо негово място и да се наслаждава поне 10 дена на спокойствие, вода, приятели, огън и други хубавинки. На мен ми се ще поне за миг да видя и това на картинката - един път е.



Като се върна, ще разкажа какво е 2 седмици да си без интернет, без мудни колеги, без градски транспорт и задръстване, без ставане рано сутрин, без бързане....май се казваше лукс, ама да можеш да си го позволиш.

Няма коментари: